януари 19, 2011 E.Ivanova

Професия рекламист

Elina Ivanova Princeps

Винаги ми е било странно когато някой каже, че не разбира какво е професия рекламист. Жалко е, че в България въпросното прозвище не е утвърдено, въпреки, че се практикува вече 20 години. На запад това е изключително престижна позиция, носеща освен стабилни твърде задоволителни доходи, също така и едно относително високо положение в обществото.

Освен, че от 4-годишна израстнах в света на рекламата, следвайки пътя й, завърших висше образование, което дава квалификация на специалист „рекламен мениджър”. Звучи глупаво, но у нас така викат на рекламистите. Още в университета се чудех на хора, които бяха попаднали в дадената специалност без каквато и да било идея какво точно търсят там. Звучало интересно. Било различно. Било лесно. В нашата мила родина, този бизнес често е дотолкова криворазбран, че има хора, които си мислят, че не изисква знания и умения, което направо ме ужасява.

Оставяме настрана богатата обща и визуална култура, която се изисква, и преминаваме директно към крещящата нужда от дълбочинни познания по маркетинг, медиапланиране, работа с графични програми, умения за писане – и тук говоря съвсем сериозно, безумно е рекламист да пише с грешки или да пропуска препинателни знаци, психология и какво ли още не. Ужасно важно е да бъдеш комуникативен, амбициозен и НЕУМОРЕН (в най-буквалния смисъл на думата). Още мисля върху добавката „креативен”, защото … често се чудя, като си рекламен мениджър и крайната ти цел е да управляваш собствена рекламна агенция, от какво си длъжен да разбираш и какво можеш да си позволиш да ти убягва? Ако трябва да бъда искрена, отговорът на първото е „от всичко”, а на второто „нищо”. За да управляваш хора, не е задължително да си по-добър от тях в конкретната им дейност, напротив, чудесно е, ако успееш да събереш екип от знаещи и можещи специалисти, но със сигурност е абсурдно да не разбираш от работата им, а в същото време да изискваш.

Питате се защо ги пиша тези неща? Обяснявам: като цяло ми се иска да разбера хорското отношение към „професия рекламист” и доколко я разбират. Иска ми се още да поговорим и за модерните „копирайтър”, „таен клиент” и други .. Но не това е основната ми подбуда да пиша в момента. Ето коя е:

Вчера пуснахме обява, издирваме си дизайнер. Някои от CVтата, които получихме, буквално ме втрещиха. Защо по дяволите кандидатстваш за графичен дизайнер, когато си нямаш понятие какво означават тези две думи, взети заедно? Защо някой си мисли, че може да бъде нает като пусне 3 пъти CV, в което, освен правописната грешка, която ми вади очите (правил съм визий), се мъдрят всичко на всичко 6 реда с информация тип:

1. Образнование: Средно. Техникум по не знам си какво си
2. Трудов стаж: 3 месеца продавач в магазин за еди-какво си
3. Умения: работа с компютри
4. Желана заплата: 1000 лв

That’s it. Е по какъв критерий да те short list-на, Пенчо?

Ето ви още няколко примера:

* Допълнителна информация: разбирам се чудесно с хора, налагало ми се е много пъти да живея с различни такива и не сме имали проблеми. Мисля, че съм подходящ за работата, защото съм интересен и досега никога не са ме уволявали.

* Хоби( жена): плуване, шпакловане
* Умения: Умения в рекламата.

Оставам без коментар. Или по-скоро оставям коментарите на Вас.

Въпреки че не съм дизайнер, ми става обидно като си помисля за какво смятат хората работата в нашия бранш, за да решат, че след първото си творение на Paint ( заклевам се, всеки който иска може лично да ми пише и ще му покажа нещото, наречено от автора си „Портфолио”), може да има смелостта да застане наравно с хора, които години наред учат, четат, творят, имат усет, имат опит, имат… покритие на самочувствието си.

Елина Иванова

Tagged: , , , , , , , , , , , , , ,

Comments (43)

  1. Принципно, рядко пиша по блогове.
    Но темата е интересна, не специално за рекламиста, ами по принцип.
    Рекламист незнам какво е (признавам си,) свързвам го с нашумялото PR (много е модерно да се учи)
    Но това със CV-тата e обща болест. Никой не си взима на сериозно CV-то, a в огромен случай и работодателя не го взима на сериозно.
    Има агенции предлагащи работа, които пишат: Необходими: средно или висше образование. И как и двете са подходящи за тази длъжност???

  2. По-глупавото е когато ясно си пише „висше“ и „еди колко си време стаж в областта“, а по обявата кандидатства някой, който не само няма висше, но и няма никакъв практически досег с материята. Защо го правят? Дали си мислят, че някой няма да отбележи тези малки подробности и ще ги наеме заради прекрасната прикрепена снимка, която да му се не види често е толкова безумна, че се чудиш, за работа ли кандидатства тоя човек или си показва новата татуировка примерно?

  3. Ядосвам се, защото освен идиотщините, които описах на две на три тук, има още куп случки, които ме карат да се чувствам глупаво поне по веднъж на ден.

    Супер ми е писнало да се разправям с…хора, за които интелектуалния труд не струва нищо. Ти му измисляш цяла стратегия, пишеш ТОМОВЕ, страници наред, правиш проучване, анализираш, прогнозираш, консултираш, планираш, приготвяш целия криейтив,счупваш се от работа, поднасяш му го на тепсия и той те пита примерно “ ма тая цена на тоя печат /това излъчване/ не можем ли да я изпилим още?“, като изобщо дори не дава вид, че поне е забелязал часовете и дните на труд от твоя страна, камо ли да си помисли да ги плати. Безумие.

  4. Пенчо

    Не съм злобар или „хейтър“, просто ми е любопитно в каква точно среда сте растли? Като гледам сте на не повече от 25 г., казвате, че от 4-годишна сте расли в света на рекламата и просто се зачудих къде сте расли, що за рекламни гурута са Ви заобикаляли през последните 21 години и къде сте ги намерили?
    Още по ми е странно къде в България намирате клиенти, които да осъзнават колко ценна е работата, която вършите? Дори и да приемем, че това са чужденци, каква ценност намират в това, което вършите, следа като крайните адресати – простият народ – не би разбрал посланието?
    Нищо лично, напротив – просто ми пратиха материала, прочетох го и ми стана интересно.
    Поздрави!

  5. Интересен Nickname, Пенчо. Вярвам, че е тематичен.

    Обяснението е много просто. Израстнала съм, заобиколена от хора рекламисти, в същата тази агенция, която понастоящем е моя и чийто блог в момента четете. Агенцията е създадена през 1990 година и е една от първите няколко в страната, изградили основите на рекламния бизнес у нас. Години наред съм попивала от опита, грешките и успехите на всеки един от екипа й, който далеч не беше малък.

    Гурута казвате? Определено. По учебниците на майка ми все още се учи във всички български университети, където се преподава маркетинг, а книгите и проектите още се цитират като „препоръчителна литература“.

    Още като дете прекарвах голяма част от времето си в офиса, после четях литература по темата, после взех, че и завърших висшето си в областта, а понастоящем мога с ръка на сърцето да кажа, че бизнеса си върви страшно добре.

    Как решихте, че има или някога е имало кампания, чиито адресати не са я разбрали? Или може би Вие не сте разбрал какво искам да кажа във въпросния параграф.

    Странно хейтърски звучи коментарът Ви, имам и странно предположение кой стои зад него, но ще го оставя за себе си.

    Пожелавам Ви хубава вечер.

  6. Juli

    :D:D:D Не мога. Много е силно. Особено като се стигна до CV-тата. За жалост е така, в днешно време всички искат ВИСОКИ заплати на базата на НИКАКВИ знания, в КОЯТО И ДА Е сфера. Ама ти защо се ядосваш. Не се старай да учиш хора, които няма…т желание да се научат. Народът става все по-мързелив и в същото време ламтящ за пари и положение в обществото. (Да добавя само, че напълно подкрепям мнението ти, няма какво да се обсъжда дори). От друга страна има и страшно компетенти в сферата си на работа хора (сетих се за графичните дизайнери), които предпочитат да са freelancer-и, просто защото трудът им не се оценява в реалната му стойност, когато работят в някоя „уважаваща труда на екипа си“ компания. Що се отнася до рекламата – според мен образованието в тази материя е задължително, и също толкова задължително е то да се получава от сравнително млади и работещи в тази област преподаватели, а не само от такива, които са изчели един тон книги и нямат никаква практика. И т.н. 🙂

  7. SteveDi

    Хоп-троп, не издържах! 🙂
    Моето мнение е, че темата е страхотна! Според мен, понятието „рекламист“ е така деформирано, защото в съзнанието на българина въобще не е формулирано! Това е така, защото българина, според мен, като народопсихология не е примат, който е свикнал да казва на някой друг „Евала! Благодаря за добре свършената работа!“. Самата дума не е българска, макар израза да е широко разпространен, но за съжаление предимно използван на „задимени места, с шумна музика, леки жени, тежки напитки и бели покривки“!!! Така стигаме до момента, когато преди известно време един клиент се обръща към нас и казва: „Имам спад в продажбите, нещата не вървят, моля ви действайте!“… и ние действаме! 2 месеца по-късно сме на среща със същия клиент! Резултатът е – похарчихме пари Х, които ни качиха продажбите с У, но….винаги има но:), никъде по света го няма инвестицията ни Х да е 5% от покачването на оборота! Това е недопустимо и трябва нещо да се промени!!! Такааааа…ще кажа нещо и затварям примера…“Когато бизнеса ти върви, отделяй 20% за реклама, а когато не върви, отделяй 30!!!
    Друго, когато предложиш на някой клиент да намали цените в рамките на промоцията, кампанията, събитието и тн, той ти казва: „Това ми е продуктът и той струва толкова!“ и после те пита: „Но не можем ли да изпилим тези или онези цени? Не може ли да не давам пари? Абе, ако може, не че нещо, но това не струва толкова!“. В този момент идва точно трянва да се намесим ние, като кажем: „Не, не може!“ Ако търсих ефекта, който казваш и се обръщаш към професионалистите, които търсиш, трябва да направиш това, което те съветваме! Като тук не казвам, че няма място за промяна, гъФФФкавост или план Б…казвам просто, че с пр*дня, боя не става!!!
    И последно, но не по значимост! 🙂 Проблемът с подбора на персонал идва от там, че мнозинството работоспособни хора в България, не приемат работата си за професия, а за нещо преходно. Това се обяснява поради ред прични:
    1. Поради нашата „страхотна“ образователна система, част от хората нямат възможност да учат това, с което искат да се занимават!
    2. Тези, които си мислят, че знаят какво искат да учат и да работят, често НИКОГА не са пробвали дори като стаж да го вършат и желанията им са проекция на културното и емоционално „ембарго“, в което израстват, което ме навежда на…
    3. През няколко години има професии, които стават модерни. Право, МИО, МО, Бизнес администрация, а сега Реклама! Това разбира се се диктува от икономическото и политическото състояние и развитие на една държава и по-скоро от липсата на такова! Това е така, защото в една развита страна, винаги има нужда както от специалисти, така и от тясни специалисти и това не се промяна в краткосрочен план, но което е по-важно, поради константното търсене на дадени специалности, има предвиждане и планиране за набавянето на нужната бройка специалисти! Не може всяка година да се бълват десетки хиляди специалисти, които да се борят за стотици места…в най-добрия случай! Поради едно от горепосочените примери, а и не само, стигаме до момента, в който търсим „расови коне“, а ни се предлагат жълти вълцу, които през зимата спят зимен сън, а през лятото отлитат на Юг!!!

    Послепис: В стила на бранша ни:)
    – Не може хора, които се напиват с бира, да дават акъл на хора, които изтрезняват с бира!!!

  8. Пенчо

    1. Съжалявам за правописната грешка в първото ми изречение – техническа е, както се вижда по-натам. Предполагам, че и Вашите са такива.
    2. По никакъв начин не оспорвам ролята на рекламата в съвременното общество или пък ползите, които тя носи на тези, която я осъществяват и тези, които я поръчват. Друг е въпросът каква е ползата за обикновения потребител.
    3. Радвам се за майка Ви и за влиянието, което е оказала върху развитието на рекламния бизнес в България. Но… това не означава нищо! Първо, това, че сте расли около тези хора, не означава автоматично, че и Вие сте такава. Второ, това, че майка Ви е написала учебник, не означава автоматично, че той е стойностен, нито оригинален. Трето, не твърдя, че горните неща са верни, просто отбелязвам, че не са довод!
    4. Болшинството от квалификациите, които сте описали, са общовалидни – навсякъде е необходима амбициозност, грамотност, комуникативност, неуморност. Ако не жизнено, то поне винаги помагат. Останалото, признавам, си е специфично. Самата нужда да обяснявате какви квалификации са нужни е аргумент във Ваша вреда – все едно феминистка да обяснява нуждата от феминизма!
    5. В България ли завършихте висшето си образование?
    6. Кариерата на Графа върви добре, но това не е критерий и не го прави добър творец, по мое мнение.
    7. Относно посланието – след като хората не разбират проста обява за работа, как разбират посланието на стойностната реклама, което обикновено е завоалирано, оригинално, абстрактно? Но, о’кей, приемам, че посланията Ви са съобразени с аудиторията, щом рекламодателите преценяват така и бизнесът Ви върви добре (което Ви пожелавам да продължи)!
    8. Не сте ми отговорили на въпроса как си намирате клиенти.
    9. Общите неща между рекламисти, PR-и, „рекламни мениджъри“ и други разновидности на специалността са далеч повече, отколкото обикновено биват изкарвани от същите.
    10. Накрая, радвам се че, че в Бг все още има специалисти, които работят това, което могат/харесват/с което са расли.
    11. Накрая (2), не знаете кой стои зад коментара, не се познаваме. Освен това, повтарям, не съм имал за цел да звучи хейтърски, за което се извинявам.
    Хубава вечер и на Вас.

  9. Мисля да отговоря много кратко и стегнато този път, за да не досадим на хората с отговори и въпроси, излизаме от темата, разговорът става личен, ако желаете може да го продължим по мейл.

    Две неща:

    1. “ Второ, това, че майка Ви е написала учебник, не означава автоматично, че той е стойностен, нито оригинален.“ Моля Ви, когато пишете нещо подобно, поинтересувайте се първо за кого пишете. Изобщо, ама изобщо не знаете за какво става въпрос и Ви моля да замълчите. Ще замълча и аз тук.

    2. Не съм разбрала, че искате да знаете как намираме клиентите си, а и не мисля, че има логическа причина, освен заяждане да ви вълнува подобна информация, но ето ви семпъл отговор – имаме много дългогодишни клиенти, те водят по препоръка след себе си нови, имаме много колеги, познати, приятели – те пък ни се доверяват по съвсем лични причини, оставайки доволни, те на свой ред водят и други, спорадично се появяват и такива, които са чули/видяли наш проект/кампания, поинтересували са се кой го е правил и искат да се възползват от услугите. Не ни се е налагало досега да „търсим“ и да „намираме“ клиенти никога, когато колелото се завърти веднъж, нещата се случват по много естествен начин.

    Не виждам причина да подценявате нечий труд, квалификации, опит или каквото и да е подобно без дори да сте проверил за кого и какво иде реч, ако не е на лична основа, а щом твърдите, че не се познаваме, не остава друга логика освен хейтърската.

    Мейлът ми е eivanova@princeps.bg. Ако прецените.

    Е.

  10. SteveDi

    @Пенчо:
    1. Мисля че правописните грешки нямат значение там където се ражда истината! Казвам го толкова мащабно, защото явно Вие имате компетентно мнение (предполагам от гледна точка на клиента), което естествено е ИЗКЛЮЧИТЕЛНО важно да чуем като „feedback“!
    2. Не искам да ставам досаден но „обикновения“ потребител не сте Вие! Не за друго, а защото не е никой от нас и никой конкретно! Обикновения потребител е събирателен образ, който се измерва с рейтинг, продажби и постигнати цели! И това въобще не важи САМО за рекламата! Аз няма да си купя услугата Х, но това не пречи на 1000Х-а да го направят и това по никакъв начин не значи, че не е достигнала до „обикновения потребител“!
    3. Мисля че нито аз нито Вие имаме място да оспорваме постиженията на признати от гилдията и общността хора! Не да обсъждаме…да ОСПОРВАМЕ!
    4. Гореспоменатите изисквания макар и общоприети са от ИЗКЛЮЧИТЕЛНА И ЕГЗИСТЕНЦИАЛНА ВАЖНОСТ в сферата на рекламата! Защото трябва да се съгласите, че като търсите специалист „Монтажист“, той може да е всичко това, но може и да не е, защото не му е нужно да е креативен, амбициозен или комуникативен, за да свърши работата си перфектно! Да тези критерии са добавена стойност, но са несравними според длъжността!
    5. Мисля че като интелигентен човек, каквото впечатление оставяте в мен, не би трябвало за Вас да има значение, кой къде е завършил, защото в края на деня е важно кой къде НИ върши работа! Аз примерно съм завършил Кембридж и това не е основание да мислите, че мога да си върша работата по-добре от някой друг, но ВАЖНОТО Е, че не е основание и да НЕ МОГА!
    6. Графчето е един страхотен човек, който има социалистически манталитет, но това не значи, че няма аудитория! Аудитория, част от която не съм аз, но все пак, всеки има право да бъде щастлив и да върши това, което му помага да бъде такъв. От тази гледна точла мисля, че Графа е добър творец и човек!
    Да не карам по точки, защото същност ме интересува нещо доста по-различно! Забелязвам, че имате отношение по темата, което не е повърхностно! В този ред на мисли, на мен ми е много по-интересно, ако смятате за удачно да споделите, дали сте се сблъсквали с некачествени или качествени рекламни агенции, защо сте изградили такова мнение и как ние, а и вие, бихме могли да сме си от полза и да се поучим от това?! Защото аз лично мисля, че критиката е подходяща САМО КОГАТО Е ГРАДИВНА! Попаднали сте на място с хора, които милеят по тази тема! Самият факт, че дават възможност на ВСЕКИ да се изкаже по всяка тема, а и самите те ПРОВОКИРАТ това, означава, че търсят подобрението, търсят обратната връзка…търсят ОСЪВЪРШЕНСТВАНЕТО! И аз мисля, че от това само можем да печелим всички! Имаме една трибуна на демокрацията, която ни дава УНИКАЛНОТО право да си сверим часовниците! Мисля че това би било страхотно не само за нас, но и за вас! В този ред на мисли, искам да ви помоля, да споделите преживяното от вас в сферата на рекламата, за можем всички да си бъдем от полза! Всичко останало е „жълта преса!“.
    Поздрави!

  11. B. Parvanov

    Дори не ми се пише, достатъчно ми беше да прочета всичко…цялата тази идиотщина в нашата мила, родна държавица е по-скоро тъжна, отколкото смешна! Аз също като Ели имам щастието да работя това, което обичам, а още повече да съм учил това, което искам, за да го работя – дали стана ясно последното ми изречение!? Уча нещо, защото искам -> работя това, което съм учил -> правя това, което ми дава удовлетворение! И на мен ми се иска да се сблъсквам всеки ден с професионалисти, кадърни кандидати и адекватни клиенти, но…не винаги се получава! Тъпо е, жалко е, смешно е да смяташ, че не е нужно да си даваш зор при положение, че цялата държава не си дава зор, но от кой зависи „светлото бъдеще“!? Не мислих да пиша, не исках да пиша и не мисля, че някой ще обърне внимание на написаното от мен…много горчива истина има в написаното от Ели, много забавно поднесена горчива истина и в казаното от SteveDi (искренно се забавлявах на последните няколко реда) и много неподходящи примери и нападки от страна на ПЕНЧО (това за Графа ти се получи). Защо професионализмът на някого трябва да се определя от възрастта му/й? Защо трябва да има нападки срещу човек, който е решил да продължи „семейното дело“ и да бъде второ поколение рекламист? Защо в България трябва винаги да се търси под вола теле, да се потъпка и малкото положително? На запад учиш много и се бориш много, за да имаш шанса да продължиш делото на родителите си – и това е престиж? А тук – татко ти е кравар, ти си охранител – хоп – вече си милионер – хоп – вече си „хайлайф“…Всеки има право на мнение – и ето, че аз споделих моето! Нека няма обидени, а тези, които не разбраха какво исках да кажа – по-добре 🙂

  12. Ash

    Ели , браво за темата, макар и малко различна от всички останали, но ето че ме провокира да се включа най-накрая и аз.
    Хубаво е че се стига до спорове, защото в тях се ражда истината , казват, но със сигурност тази истина няма да е в полза на Пенчо от CV-то, което си получила. Хората в България са естествен продукт дали на политически режими, на семейно(+улично) възпитание или на други процеси, няма значение, важното в случая е че в нашата страна положението е трагично откъм „кадърни кадри“. Но който търси намира ,така че не се отказвай да търсиш никога ,а на тези персонални резюмета можеш да се посмееш, защото е здравословно! И по-често ги показвай тези неща и на нас, за да можем да сме здрави всички!
    Между другото тези хора ги има навсякъде, че и си вярват! Истина е че няма да получат пост в рекламна компания, но пък може да ги вземат в парламента, затова не омаловажавай рисковете да си го върнат тъпкано един ден, като например забранят използването на правилен български език в рекламният бранш (разбира се, това е шега не ме линчувайте веднага) 🙂
    С обич, М.

  13. @Аsh:

    Развесели ме искрено, денят ми започва една идея по-хубаво и усмихнато. Това с парламента е колкото абсурдно, толкова и възможно.

    Сега се замислих и за голяма част от чиновниците, които „по default“ са кисели и ТИ си им виновен за всички съществуващи проблеми, за световния глад даже. Техните CVта не са по-различни от абсурдите, които имам на бюрото си, но пък докопат ли се до гишенце, от където могат да ти правят живота черен и да ти късат нервичките – гледай сеир!

  14. Пенчо

    1. Съгласен съм, че съдържанието по принцип е по-важно от опаковката (дали това не е в противовес със смисъла на рекламата, обаче? И ПР? ;)), но беше отбелязано, че грамотността е от особено значение за рекламния бизнес. И тук, преди да ми скочите за неща, които не съм имал предвид, искам да заява, че не считам г-ца (?) Иванова за неграмотна – напротив, добре се справя.
    2. Това, че 1000 души си купуват продукта Х не означава, че той е оптимален, носи най-добра полза, има най-високо съотношение между качество и цена, или… е необходим въобще! В днешно време огромна част от бюджетите на компаниите отиват за реклами за сметка на качеството или цената. От тази гледна точка, рекламата е във вреда на потребителя – безспорно, 100%! Рекламата отдавна е изгубила чисто информативния си смисъл – да разкрива уникалните качества на отделния продукт; днес се разчита на масираност, насаждане на комплекси и чувство за „ненужна необходимост“. В този смисъл правилно отбелязахте, че не съм „обикновен потребител“, но иначе всички ние, като части от събирателния образ, сме такива!
    И това е в световен мащаб! Нужно ли е да си гуру-рекламист, за да създадеш рекламата за леля Мария? Всеки малоумник може да скалъпи нещо абсурдно и да промива съзнанието на потребителите чрез масирана кампания, като по този начин постига целта си.
    Да, осъзнавам, че това само по себе си е стратегия и че най-важна е целта, но от това тезата не се променя (виж най-долу).
    3. Г-це (?) Иванова, както изрично отбелязах, НЕ ТВЪРДЯ, че майка Ви не е специалист или нещо подобно – просто отбелязах, че такова твърдение, както и това, че сте израсли в такава среда, само по себе си не са автоматично доводи за професионализъм.
    Още повече, като човек, милеещ за професията си, следва да подкрепите това твърдение с 2 ръце!
    4. За един гробар също не е нужно да е комуникативен. Но за всяка професия, свързана с работа с хора, е от изключителна важност. Разбира се, че трябва да се гледа според случая!
    5. Като цяло съм съгласен, но сигурно има причина Кембридж да е сред най-известните учебни заведения в света, за разлика от СУ, УНСС, НБУ и т.н.

    Пиша не като доволен / недоволен клиент, а от позицията на мислещ човек. Нямам опит от страна на клиента, но редовно ми се случва да общувам с Ваши колеги – при това не един и двама, не от една и съща компания, напротив, предполагам, че с част от тях сте в пряка конкуренция. И никога не съм чувал някой, който да защитава (смисъла на) професията си толкова и така яростно, колкото работещите в сферата на екламата и ПР! И затова се стига до търсене на „под вола теле“, но не от моя страна.

    Накратко, тезата ми беше, че не е много редно да се сърдите на хората затова, че не Ви приемат толкова сериозно, колкото Ви се иска, след като 99% от рекламните агенции са под всякаква критика и целият сектор се е самокомпроментирал като цяло!

    Накрая, кажете ми, моля, кога ще видя нещо подобно, излязло от главата на бг рекламист?
    http://www.ibelieveinadv.com/commons/Stihl-Happy-Christmas.jpg
    Нямъм съмнения, че ще разберете посланието, но Ви уверявам, че голяма част от хората не го разбират!

    Желая ви, ама искрено, ВСИЧКО най-хубаво!

  15. nickey

    Мен ми е много интересно как от едно встъпително изречение, целящо запознаване с професионалния опит на автора, уважаемия ПЕНЧО запомни само началото.. да не говорим за смисъл на статията, цел и изводи.

    А, да, да не забравя да уточня, че не хейтвам. Явно е тренд.

  16. Пенчо

    Ами, уважаеми Ники и Първанов, ако бяхте вникнали в смисъла на казаното, щяхте да откриете точните цели на всеки един коментар и нямаше да правите неуместни коментари. Очевидно не аз, а Вие не сте успяли да хванете същественото.
    Да, г-ца Иванова е красива млада дама, чиито рицари се явявате, и крастотата трябва да се брани, но има нещо по-важно – истината. А и от кого я браните? От мен? Къде видяхте да я нападам лично?
    Ако не Ви харесва позицията ми, о’кей, но имам право да я споделя! „Не съм съгласен с това, което казваш, но бих умрял, защитавайки правото ти да го казваш!“, е казал Волтер.
    Ако можете и желаете, опровергайте ме, защото „в диалога се ражда истината“!
    Сполай ви!

  17. nickey

    Да, г-ца Иванова наистина е красива млада дама, но ако не сте забелязал, моя коментар не е насочен към нея. Той е насочен към Вас, тъй като аз така и не прочетох каква в Вашата позиция, ерго нито мога да я оспоря, нито да се съглася с нея. Същото е валидно и за мен, затова вметката Ви за това кой какво съществено нещо е хванал е доста неуместна.

    За да уточня: бях провокиран от първия Ви коментар, тъй като следващите вече нямат връзка със статията, а с уменията и родословното дърво на автора на статията.

  18. Извинявайте Пенчо, но вече веднъж Ви помолих, ако имате желание да спорите и доказвате някакви неща да го правите на лична кореспонденция, за да не превръщаме блога в бойно поле без да има причина за това. Създаден е с цел да разтоварва хората, да им създава положителни емоции и да им предоставя поле за коментари без негативизъм, с градивна критика.

    Благодаря за комплимента, ще го възприема като такъв, но никъде не виждам общото между позицията, която твърдите, че заемате по темата и моята особа. И само да вметна, че не виждам и нищо рицарско в позицията на коментиращите, те по-скоро имат питане към Вас, което не засяга ни най-малко мен.

    Може би с право никога не пиша лична информация в блога, за да няма повод за подобни дебати. Ако се абстрахирате от автора на темата и неговото минало и настоще, как ще коментирате темата с „професия рекламист“ и “ неспазването на елементарни правила при кандидатстването на работа“?

    Нека не досаждаме на хората, а им даваме повече поводи да се усмихват.

    Е.

  19. Руслана

    Не разбирам защо недоволствате срещу г-н Пенчо. Интелигентността на постовете му би трябвало да е комплимент към блога. Като страничен наблюдател аз не видях негативно и лично отношение към Ели, а просто принципно, по-различно мнение, което провокира по-интересна дискусия.
    ПО ТЕМАТА: Случката със CV-тата е обичайна, характерна за всяка HR кампания, особено ако обявата е пусната по масовите канали. А що се отнася до самооценката на хората – темата е интересна, но на по-друго ниво. Неправилната самооценка, прекалената самоувереност и самочувствие са характерни за около 70% от хората (според проучвания, според мен процентът е по-висок). Как комуникираш себе си, за кой се представяш, как те възприемат и какво в крайна сметка показваш? Виж тук, в страната на неограничените абсурди, саморекламирайки се яростно можеш да се станеш дори и министър председател, к’во като нямаш нужните качества :). Няма лошо, не е луд този който яде баницата, все пак…
    ОТНОСНО професия РЕКЛАМИСТ – странно звучи, не го използвам това определение. Рекламен мениджър пък е абсурдно и няма нищо общо с рекламист, ако гледаме по-корпоративно на нещата. Това, че в университета така са дефинирали специалността…ще оставя без коментар :).
    РЕКЛАМАТА сама по себе си е натоварена с доста негативизъм в наши дни, тук Пенчо е много прав за съжаление. С рекламата се злоупотребява, използва се единствено и само за извличане на изгода, без мисъл за щетите върху ценностите, обеществото – поне тук в БГ. За това обичайно не наричам себе си РЕКЛАМИСТ, въпреки че се занивмавам с комуникации и имам съответното образование.

    Поздрави! Бъдете позитивни :)!

  20. ПетърС

    Пенчо,

    Взе да ми писва много сериозно от теб поради няколко причини:

    1. Нито споделяш какъв си, нито какво си, нито нищо.
    2. Още първия ти пост беше нападателен с цел да разпали някаква драма.
    3. Твърдиш, че просто изказваш мнение – не съм съгласен. Ти се опитваш да _наложиш_ собственото си мнение без каквато и да било логическа обосновка – едно от малкото неща, които наистина не понасям.
    4. Относно правописа – ако наистина искаше да отправиш някаква градивна критика или просто да изкажеш мнение – дори не би го споменал. Защо ли? Спорове за лични качества вместо съдържание на темата единствено целят да разсеят аудиторията, за да обърнат по-малко внимание на фактите. А пък на всеки се случва да направи правописна грешка – просто има места, на които е абсолютно недопустимо. Блоговете и прилежащите към тях коментари не мисля, че са едно от тези места.
    *Да напомня – ти пръв споменаваш правописа като се извиняваш за допусната от теб грешка и го изполваш като повод да споменеш друга. Надушвам някакво комплексче?
    5. Като споменах факти – аз до момента не съм видял нито един факт споменат от теб. Само някакви спекулации. Ако ще се опитваш да наложиш мнение – поне изложи някакви факти, които да ни накарат да се замислим.
    6. Мисля, че наистина имаш лично отношение към материала. Думи от сорта на „Не съм съм злобар или „хейтър“ и изречението „Нищо лично, напротив – просто ми пратиха материала, прочетох го и ми стана интересно.“ са ми предостатъчни. Ще ни кажеш ли най-сетне кой си и какъв точно ти е проблема или ще продължиш да шикалкавиш? Моето мнение е че си някой, който не е допуснат до интервю или приятел/гадже на някой недопуснат/получил отказ на самото интервю.
    7. Противоречиш си – явно сам не помниш какво си писал в даден пост, когато пишеш следващия. Нямам намерение да посочвам къде и как – открий го сам.

    В този момент се разсеях – бях набелязал още няколко нещица и в момента нямам време да ги издирвам наново.

    @Елина
    Възхищавам се на търпението Ви. Аз още на първия пост щях да го затрия – после и да пита защо – пак delete. Подобни постове наистина нямат място тук.

    ПП: Може би забелязахте, че не ползвам учтива форма към Пенчо. Е – нямам и намерение да я ползвам към някого, който се крие зад псевдоним (след „Вярвам, че е тематичен“ – няма отговор от твоя страна – примам го за истина) и хвърля критика, в която няма абсолютно нищо градивно. Не-градивна критика = хейт – поне според мен.

  21. Истината е, че не трябва да се обръща толкова внимание на реакциите на хората, особено ако се работи в сфера като рекламата, където се срещаш с много хора. Ако някой ти прати неподходящо CV, най-правилната реакция е да се засмееш и да го забравиш, ако някой ти каже да смъкнеш цената му казваш да или не и го забравяш. Всеки си мисли за неговите неща и си има своя истина, а и не се знае от някой без образование и т.н. дали няма да излезе някой рекламен гений! Лично мое мнение е, че трябва наложените граници в обществото да приключат и да се дава шанс на всякъкви хора, било то с или без образование, а и в крайна сметка всички се стремят към щастие, така че напрежението никога не е по-добър вариант! Нека да погледнем по-глобално на нещата и да станем по-спокоини и разбиращи, приемайки хората такива каквито са и да се държим така, както искаме да се държат с нас(това не важи за мазохистите).

  22. Mr.P

    Бла-бла-бла … а един мармот завива шоколада в станиьол.Тъжно, но факт – хиляди глупави автобиографии, префурцунени и преиначени качества – напълно нормално.Българинът сутрин се събужда с мисълта – „я колко се плащало за това.Ми че то и аз го мога, пък и да не мога в движение ше се науча.“.
    Преди да стана работодател, имах началник от Ирландия. Всички биографии, стигащи до него бяха директно препращани в графата – той ги наричаше “ opportunists “ или хора, от които единственото, което може да стане е продавач в Макдонадлс.

    „Хорското“ (моето) отношение към професията рекламист – необходимо зло 🙂 то и към моята е същото.

    И още нещо – някъде нагоре мернах някакъв спор за правописа. „Хейтвам“ ? „Трендвам“?
    За малко да напиша уот дъ фак? :):):)

    Айде със здраве!

  23. За жалост не само в България се опитват да ти направят живота черен от всяко гише. Аз искрено вярвах, че „на запад“ е по-добре, но в голяма част от случаите е същото. В момента наблюдавам една млада държава и виждам как малко по малко нещата вървят в същата посока. Явно става дума за „социална еволюция“ с обратен знак. Ако това наблюдение се окаже истина, ще означава, че сме се развили твърде много и затова така се е получило.
    Според мен ако някой не върши работата си с удоволствие, то никога няма да я върши добре. Някои хора предпочитат да си почиват, ами да не ходят на работа тогава, има толкова много други неща с които могат да се занимават 🙂
    Относно професия рекламист за много хора звучи странно, тъй като са с твърде ограничен възглед за живота и не приемат новите и различни понятия, били те и взаимствани от други култури. Но в крайна сметка в процес на глобализация (не твърдя че е добър/лош процес, а отбелязвам съществуването му) е нормално да се смесват езици и понятия, та дори и възприятия. Така че на тази земя има място за всички, и за тези които не харесват новото и различното(никой не ги кара да се местят от село Крайчево във София или Варна), и за тези които никога не спират да се движат и самоусъвършенстват.
    А за г-н Пенчо и тезата му накратко искам само да спомена, че не се сърдим на хората за това че не ни приемат насериозно, а им се сърдим, че нямат желание да поумнеят и ни Натрапват безумните си мнения, за които хора като Волтер биха умрели. Аз лично им се сърдя и за това, че продължават да пият Кока Кола, но това е друга тема.
    И накрая да ви кажа моето обяснение на нещата : „Всичко е пълен хаос, само престъпността е организирана.“
    Пийс? 🙂

  24. BoPunch

    Хеллоу еврибади,
    Интересна тема и добри коментари.
    Незнам каво точно искам да напиша, но сега след няколкко реда ще ми хрумне. „Рекламист“–> какво е това? Споко въпроса е с една щипка риторика..хе хе.
    Така де:
    Пенчо–> найс.
    Петърс–> какво ти става бе човек, къде живееш, ходиш ли до МОЛЛ-а, а..? как пазаруваш, кои ти казва какво да си вземеш.
    Хубавата реклама продава, лошата гради имидж.

    Трябва да уважаваме себеподобните си. Зависим от тях, както и те от нас.

    това е от мен, искренно ваш и Уат да фак ис дис..)

    Иво

    Успех ви..)

  25. wanna-be copywriter

    По принцип мразя да пиша коментари под достатъчно красноречиви статии, но тази ми бръкна в раната.
    Понятията „рекламист“, да не говорим за „копирайтър“, в най-добрия случай не говорят нищо на никого (поне на масата хора). Рекламисти са тези досадни хора, които ти звънят по телефона или на вратата и се опитват да ти продават нещо. „Копирайтър“ предизвиква втрещено мълчание – нищо повече, нищо по-малко. Ако кажеш, за да бъде по-лесно смилаемо, че искаш да се занимаваш с реклама, обикновено те гледат с разочарование и сменят темата. Факти. Много тъжни факти.

    Аз съм просто студентка, уча Реклама, искам да стана копирайтър, когато порастна. Предполага се, че университетът е мястото, където ще си заобиколен от хора с твоите мечти, амбиции и интереси. Или поне това бяха наивните ми очаквания. Не бях шокирана, когато чух от приятели „Защо учиш, това всеки го може, за т’ва не ти трябва образование?!?“. Не ме изненада и това, че около 1/3 от колегите изобщо не искат да се занимават с това, а просто искат … знам ли, НЯКАКВА диплома. Виж, това, което ми дойде като истински отрезвителен шамар, беше моментът, в който чух преди лекция: „За какво да си играя да ги уча/слушам тези неща? За да се занимаваш с реклама, ти трябва само амбиция и увереност“ – почти дословен цитат. Не знам какво да кажа, не знам как да го коментирам. Изкушавам се да помоля да ми кажете, че това не е вярно – така както молех мама да каже, че другите лъжат, когато твърдят, че няма Дядо Коледа.

    Питате какво е отношението към професиите в областта на рекламата – това е. Колкото и дълго и детайлно да го анализираме, едва ли ще излезе нещо особено ново. Куриозните CV-та са колкото забавни, толкова и възмутителни. Това, което е наистина притеснителното в цялата история, са многото добре написани CV-та от хора професионалисти в симулацията на дейност, подплатени с диплома за висше образование и с портфолио (чийто автор не винаги е само един, но винаги това не се споменава). Сигурна съм, че не казвам нищо ново, и мога да си представя колко детински звуча, но би ми било интересно да поговорим по-скоро за тяхното отсяването.

    (Причината да не пиша името си е, че в никакъв случай не искам този коментар да звучи като „Колегите ми са такива и такива, само аз съм различна и само аз заслужавам да ме вземете на работа. By the way, в пощата си ще намерите CV, мотивационно писмо, портфолио и мога да започна работа от утре“. Не търся този ефект – по-скоро наистина имам нужда някой да ми каже, че Дядо Коледа съществува.)

  26. Дори идея си нямате колко се радвам на коментарите Ви! Това, че има будни хора наоколо ме кара да се чувствам страхотно.

    @Руслана:

    Относно “ РЕКЛАМАТА сама по себе си е натоварена с доста негативизъм в наши дни, тук Пенчо е много прав за съжаление. С рекламата се злоупотребява, използва се единствено и само за извличане на изгода, без мисъл за щетите върху ценностите“ – с всичко друго съм съгласна, ама това наистина ми идва Too much като изказване. За извличане на изгода? Ми тя затова е създадена, ама това не означава автоматично, че нанася щети върху нечии ценности. Ако визираш някоя конретно – давай я, да коментираме всички в дълбочина, иначи – не мога да се съглася.

    @ ПЕТЪРС

    И на мен би ми било интересно да разбера какво представлява този някой, който толкова будно се интересува от това какво представлявам аз, но ще оцелея и ако не го разбера 🙂 Търпение за такива неща имам колкото си иская. За други ми липсва.

    @Павел Лечев § МАРТИ

    Съгласна, съгласна, съгласна.

    @Mr.P

    „Необходимо зло“ страшно ми допадна 🙂 Такова си е.

    @BoPunch

    Стилът ти винаги ме е радвал безкрайно! Адмирации. Клипът скоро и аз го гледах, хитър е определено, ама те Heineken кога ли са правили нещо лошо?

    Е.

  27. ПетърС

    @BoPunch


    Пенчо–> найс.
    Петърс–> какво ти става бе човек, къде живееш, ходиш ли до МОЛЛ-а, а..? как пазаруваш, кои ти казва какво да си вземеш.

    Нещо не схванах 🙂 Да не би да обърка последователността? (Това ми е най-близкото до ума обяснение) 🙂

    • Кажете какво точно Ви интересува и ще Ви покажем с удоволствие. Все пак за 20 години има доста реализирани продукции и в сферата на рекламата и в сферата на ПР. Можете да видите разни неща на http://www.princeps.bg, но за съжаление проектите ни от последните 2 години, които са най-интересни, ги няма там. В момента изграждаме новия сайт и до няколко седмици ще има много за разглеждане. Можете да се присъедините и към групата ни във Facebook – http://www.facebook.com/PrincepsAdvertising, където също има какво да се види.

  28. vips

    Аз пък не мога да разбера, защо ВИНАГИ трябва да се изисква ПОНЕ 2/3/5г. опит. Че някои хора току-що може да са завършили и да ги „бива“ в бранша, но заради параграфа „опит“ да не ги вземат. Е, извинявам се, ама не всеки има късмета да попадне в такава среда от малък, да има връзки или да се „уреди“ на подобна позиция…

  29. @VIPS: Разбирам те какво искаш да кажеш, но не мога да се съглася с теб! В крайна сметка критериите и изискванията се определят от позициите, за които се отнасят! Не може да не се изисква стаж за длъжности като младши/старши експерт, мениджър, директор и други подобни. Всички те изискват освен стаж и опит. Разделям двете, защото според мен не е задължително да вървят „ръка за ръка“. Ако човек има желание да се развива в професията, която е избрал със сърцето си почва като стажант, примерно, където освен ентусиазъм, желание, амбиция и образование, друго не се иска! Преди да тичаме се научаваме да ходим 🙂 А и да „имаш“ връзки или да се „уредиш“ някъде не е въпрос на късмет, а на принципи!
    Поздрави и нека силата бъде с нас! 🙂

  30. Ruslana

    Ама много движение по тази тема, бе! Браво :)!
    @Марти – Марти, Марти… интелигентно звучиш, ама с това клише за София, Варна и Долно нанагорнище ме уби :))). От къде казваш, че се предполага да произхождаш, за да възприемаш съвременните понятия ;)?

    @Eли – да, малко крайно съм се изказала, признавам. Но и на мен ми идва Too мuch потокът от реклами, които провокират безумно потребление на боклуци. Замисляме ли се до колко ни е необходимо и какви са последиците от него, глобално погледнато?
    Омръзнало ми е от реклами, които са пошли, чалгаджийски и неестетични, реклами, които са тъпо направени, все едно потребителите са олигофрени. Реклами които обещават светло бъдеще, като това да вземете кредит с миниатюрна лихва и животът ви да стане песен (а после да ви одерат жив тия от банката). Реклами в които Мтел или някои от другите двама обясняват колко ги е грижа за взаимоотношенията и любовта между хората, ама хич не им пука когато ти надписват сметката. Реклами, които карат баба ми да се ваксинира против грип :))). Реклами, които карат детето ми да иска да се тъпче с джънк или пък да си мисли, че след като дъвче дъвка няма да има кариеси. Реклами, които разправят, че в училище на децата им дават плодове – дават им турски бисквити, за сведение. Реклами, които рекламират хазарт… И тн. Мисля, че няма нужда от примери.

    Та така, Ели. От тук идва негативното ми отношение. Просто рекламите с които сме облъчвани са до голяма степен такива.
    Прекалено много лъжа, лицемерие, непочтен бизнес, липса на регулации.

    Не съм против рекламата, напротив – обожавам я. Рекламата граничи с изкуство. Тя е онзи уникален похват с който можеш да предадеш послание, да посееш идея или да провокираш страст и желание с едно изображение, с едно изречение, с няколко кадъра… Страхотно, вълнуващо и много красиво – може да бъде :), също – примери много.

  31. Боги

    Здравейте,случайно попаднах на тази статия,тъй като ми предстои да се занимавам със собствен бизнес.Знам колко е важна рекламата,не мисля,че билборд и реклама по радиото и местната телевизия са достатъчни:(Коментарите ми направиха много силно впечатление и не можах да се въздържа-очевидно има хора,които завиждат на г-ца/г-жа Иванова:)Аз съм на нейната възраст(предполагам) и не виждам нищо лошо в това,че е млада,амбициозна и успяла.Защо тук всеки гледа в чуждата чиния?Аз работя в съвсем различна сфера,но съм убедена,че това,което е постигнала е с цената на много труд и безсънни нощи.Очевидно е,че в България все още не сме порастнали достатъчно за да използваме услугите на рекламисти,но все някой трябва да постави началото.Аз също мразя хора,които идват при мен за помощ и после ми дават акъл как да си върша работата или подценяват труда ми.Тя е щастливка,че е имала късмета да израстне в такава среда,никой не си избира родителите-така че коментарите по този въпрос са излишни:).Истина е,че напоследък всеки иска,а нищо не дава от себе си.Относно липсата или наличието на професионален опит-работодателят има право да избира.Аз лично като бъдещ работодател бих дала предимство на младите и си имам обяснение-работя в много динамично развиваща се област в медицината.Предпочитам младите заради липсата на опит,защото искам да ги обуча да работят по моя начин(по-трудно е с опитни колеги,които имат изграден начин на работа),това си е мое мнение:)
    Г-це/г-жо Иванова,с най-искрени чувства Ви пожелавам много професионални успехи и дано за в бъдеще да има още много млади хора като нас:)))

  32. Paulena

    Уау.Сега и аз съм потресена.Аз съм на 17 години и самата аз не бих си позволила да използвам такава нелепа информация като кандидатствам някъде за работа.
    Много ми стана интересно къде си следвала и как по-точно се казва специалността.Планирам да уча в щатите по ред причини, но все още се чудя какво по-точно. Избвала съм си град, но все още не съм наясно със специалностите, а това ми е последна година.
    Също така ме интересува какви са изпитите и какво освен психология,български и литература, и креативизъм е необходимо за тази професия.

  33. Е. ИВАНОВА

    Аз обожавам тази професия. Сега съм наела офис и ми предстои регистрация на практиката. Икономист съм. Ще се радвам на бъдещи професионални срещи. Моята лична визия е брюнетка. 🙂 Работата е много творческа и вдъхновяваща за свободолюбиви хора и творчески личности. Да загърбим нихилизма, той ражда само тикви в България.

Вашият отговор на BoPunch Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *