Една съвсем обикновена и често срещана история… Известен или не толкова известен рекламодател информира рекламната агенция, в която работите, че планира рекламна кампания в следващия период. За тази цел му трябва създаване на рекламната форма, която да предаде неговото послание до потенциалните клиенти. В общия случай няма значение дали става дума за ТВ клип, радио спот или визия за печатна или външна реклама. Получавате брифа. Работите известно време с ентусиазъм и идеите изскачат една след друга. Оформяте всичко в презентацията, както си му е реда – сторибордове, сценарии, графики, скици, дизайнерски визии. Клиентът е видимо доволен, поне на представянето. Следват похвали, потупване по рамото, усмивки. Вече сте уверени, че нещата ще се случат. Дните обаче се нижат, а нищо конкретно не се случва. Първо бюджетите не стигат, после всичко се отлага за следващия период, след това и за неопределено бъдеще. Накрая и клиентът изчезва от списъка с активни клиенти на агенцията и само от време се сещате за тях с колегите си „… а бе, какво стана с тези хора, изчезнаха като лански сняг.”
И така до онзи хубав ден (или вечер) когато с удивление виждате собствените си идеи на телевизионния екран, на билборда на път за работа или в списанието на жена си. Същите, едно към едно, но произведени от някой друг. Направо не можете да повярвате очите и ушите си. Първата ви реакция е да вдигнете телефона и да се обадите на клиента. Но се спирате навреме и се опитвате да си обясните защо така се е получило.
Продължението? Очакваме от вас, колеги, продължението на тази история, която, сигурен съм, и на вас се е случвала дори може би повече от веднъж. Как според вас е най-адекватно да се реагира?
*Постът е предизвикан от казус, случил се тази седмица с наши колеги. Дори можем да ги наречем конкуренти, това няма значение, все пак на първо място сме хора, работим на един пазар и ни се случват еднотипни случки.
Антоан Хлебаров
Кандидатствайте най-много с концепция, без дизайни и подробности. Ако оцени идеята и подпишете договор – тогава детайлите и картинките. Иначе риск винаги има…
Много интересен въпрос и аз съм се чудел какво се прави в такива случаи. Знам че по принцип „идея“ не може да бъде запазена като авторско право, но готови материали като „стори борд“ и „сценарий“ би трябвало да могат. Попитайте във филмаутор дали могат да помагат в такива случаи?
Интересен ми е и друг въпрос. Като изключим кой е измислил рекламата, какъв е смисъла, да възлагаш на някой друг да я произведе? Да не би да я направи по-евтино? Аз например мога да заснема един клип както евтино, така и скъпо, зависи от бюджета. След като имаш определени пари за производство, защо е нужно да го прави друг? Ясно е, че от цялата „далавера“ въпросният клиент губи тази рекламна агенция, като професионалисти за в бъдеще.
Дамм, позната ситуация. За съжаление…
Аз имах сходен случай с клиент преди няколко години. Брифираха ни, конкурси, разработки, идеи, визуализации…всичко по редЪ и най-накрая ни избраха за разработване на корпоративен дизайн включващ графично оформление за печатни и аутдор медии.
Честито на нас! 🙂
Свършихме си работата, получихме „най-важния ОК“ от клиента и пдоготвихме договор. Естествено се съобразихме с „внезапоно съкратения бюджет“ на хората, преразгледахме одобрената от тях оферта и им предложихме нова такава, с по-ниска комплектна стойност за цялостна графична платформа.
След това ни бе съобщено, че на този етап им трябва платформа само за „Преса-та“ и понеже пак им бил съкратен бюджетЪ, тЪ искат само това „перо“ да си купят на този етап!
Ок, пичове, каквото кажете. Клиента е Бог. Минават обаче 2-3 месеца и хоп…нашият интелектуален труд откриваме във всички останали разработени от нас „канали“.
– Ало, да?
– Добър ден, ние сме!
– Здравейте, как сте?
– Много добре! Само да Ви помолим да ни свържете с вашите адвокати, защото нашите искат да обсъдят нещо с тях!
– Ама защо? Какво е станало? Ние тамън щяхме да Ви звъннем, за да го обсъдим!
– Сори, вече го обсъдихме. Сега да го обсъждат юристите.
Long story – short, платиха си всичко, само че не като комплектна цена, а перо, по перо, по перо…на тройна цена!
Честито на тях! 🙂