В края на всяка година е модерно да се правят всевъзможни класации на най-хубавите, най-добрите, най-приятните неща, случили се в този отрязък от време. За да се им се насладим обаче, а и за да продължат те да се случват и през настоящата, не трябва да подминаваме и лошите, неприятните, с една дума – простотиите. Имам си моя лична класация за продуктите, цъфнали като бурени в професионалната област, в която работя – рекламата. В нея конкуренцията през 2012 г. беше много ожесточена. На какво ли не се нагледахме – безумни творчески решения, нагло крадени идеи и визии, пробутване на явно вредни, нискокачествени и дори опасни продукти и услуги, подвеждащи реклами… Да не говорим за стила на внушенията – явно невежество, агресивна простотия, чалга, откровени извращения и морална нечистоплътност.
Не искам да правя подреждане на анти-героите на българската реклама за 2012 г., просто защото призово място за тях, дори и в такава класация, може да бъде възприето като поощрение от тях. Ето защо, ще ги спомена без традиционните „по-, по-, най-…” . И едно уточнение – нямам нищо против авторите – нито в личен, нито в професионален план. С много от тях се познавам лично и знам, че са добри, възпитани и интелигентни професионалисти. Ясно ми е, че всички работим в ужасните условия на тотална криза и на всички ни се налага да правим отстъпки. Въпросът се свежда до границите на компромиса между собствената творческа и професионална съвест и настоятелните изисквания на клиента. В края на краищата всеки клиент си заслужава точно рекламата, която има.
Един такъв рекламодател ярко се открои през изминалата година. Става дума за Хенди и тяхната стая. Историята започна преди повече от година с няколко тотално неадекватни на продукта и целевата му група клипа:
Общото между всички тях беше, че са снимани изключително бедно, като в евтин латиноамерикански сапунен сериал, всичките в една стая, наречена гордо „стаята на Хенди”. По вътрешното си обзавеждане тя повече подхожда на стая в специализирано медицинско заведение. Точно като пациенти на такова отделение изглеждат и героите в клиповете. Такива са и диалозите им, „подпомагани” и от гласа зад кадър – нещо средно между Биг Брадър, Бай Брадър и говорителя от новините по БНТ. Ако идеята на рекламодателите е била да направят впечатление – успели са. Друг е въпросът, какво точно впечатление и какъв е бил търговският ефект от рекламната кампания.
Явно доволни от себе си обаче, през есента извадиха новия „бисер” от тази серия – клипът, наречен скромничко „Порно”
Думичката, която чух и прочетох в много коментари, и която поне досега не бях слушал, употребена по отношение на реклама, беше „долнопробно”. Многозначителен детайл е, че, за да гледате клипа във VBOX7, трябва да отидете в секцията „само за възрастни”. Може би тук се очакваше скандал, но такъв не се случи. Даже напротив. Клипчето, заедно с цялата „стайна” кампания, беше представено на фестивала в Албена сред творечските достиженията на българската рекламна мисъл. И не само представено, но и номинирано, че и наградено. Което лично мен ме накара да се усъмня в почтеността и здравия разум на „многоуважаемото” жури. Бурните нощни купони и количествата ахкохол не са оправдание.
Яко ентусиазирани от това признание Хенди вече не можеха да бъдат спрени. В стаята се нароиха какви ли не „герои на нашето време” – футболисти, любимите на софиянци служители на „Паркинги и гаражи”, строителни работници, сервитьорки, пънкари и хигиенистки… В явна гавра с националната история се появи и някакво странно създание, наречено Ханку Брат – роднина може би на Рамбо Силек и другите образци на пълна неграмотност, изскачащи всяка година от кандидатстудентските творби.
За да не губим форма преди нова година, Хенди отдаде заслужена почит и на още един позабравен образ – родоначалникът на политическия популизъм у нас – Жoрж Ганчев. Бодро подрънквайки на китара кубински ритми, с фалшива бяла брада и червен кожух, Жоржи вечер след вечер от екрана убиваше и най-малките съмнения у децата, че дядо Коледа все пак може и да съществува. Тук най-краткият и подходящ коментар беше, че „никога не е късно човек да стане за резил”. За цената на резила знаят Буратино и Хенди. За резултатите от кампанията – само втората страна.
Като апотеоз на цялото рекламно творчество в името на Хенди точно в навечерието на Новата 2013 ни предложиха „черешката на тортата” – клипът „Бай Ганьо стайл”
Не знам дали рекламодателите знаят каква годишнина на Щастливеца се чества тази година и дали това е причината да изберат този сценарий. По-вероятно е това да е тяхната идейна и духовна близост с неговия герой. И разбира се, очевидното желание да бъдат в крак със световната музикална масова мода. Получило се е нещо като рекламен тюрлю-гювеч – както би се изразил главният им герой. Гангам ръченица във все същата стая на Хенди.
Аз лично искрено се надявам, че това е наистина грандиозният край на тази кампания и тя няма да ни тормози повече и през следващата година. Но знае ли човек – може пък клиентът да си я харесва и да продължи да разработва същата линия. А и стаята си стои, бюджетите се свиват още повече и току-виж стаята отново оживее в нечие болно въображение.
Може пък точно това да са новите тенденции в маркетинговата комуникация, точно това да очакват новите поколения таргет групи. Още по-странна е ситуацията, че точно по същото време същите модели мобилни продукти и услуги се рекламираха от конкурентите на Хенди с напълно прилични и нормални визии и текстове.
Очаквам Вашето мнение, a след това ще разгледаме заедно и други простотии от изминалата 2012.
Антоан Хлебаров
Абсолютно съм съгласен, но с една малка уговорка – първите няколко спота не даваха знаци, че през „стаята на Хенди“ ще мине толкова простотия. Е става дума за само няколко спота, но първите проблясъци на тази идея разкриваха главно остроумното хрумване да се създаде угодно за разнопосочни изстрели пространство, което да е хем характерно и просто, хем евтино.