Реших да напиша тази статия, за да докажа за пореден път, че рекламата има смисъл. И той не се изразява просто в това да забавлява потребителите или да генерира продажби за някаква марка, без която светът така или иначе ще оцелее, даже може да стане и по-хубав.
Рекламата може да бъде полезна за обществото и в същото време да печели награди на фестивали. Съществуват кампании, които го доказват категорично и които ме карат да се гордея, че имам нещо общо с рекламния бизнес.
Една от „тези“ кампании е Equality on the metro. Наградата, с която я удостоиха, е SILVER Eurobest!
Категория : медия
Рекламодател: HK Union
Продукт: Equal pay campaign
Рекламна агенция: MEC Копенхаген, Дания
Проблемът, с който се заемат MEC, е финансовото неравенство по отношение заплащането на жени в Дания. Мъжете и жените на еднакви работни позиции не получават една и съща заплата, напротив – тази на жените е с почти 20% по-ниска. Дискриминация в 21ви век!?
Кампанията заема своето място в метрото, в една от най-големите метростанции в страната. Идеята е самата станция да бъде разделена на две части – за мъже и за жени. За да се усети огромната разлика и за да се подчертаят очевидните привилегии на мъжете, ескалаторите в тяхната зона са по-бързи в сравнение с тези на жените, но това не е всичко. На самата станция в зоната за мъже има специално поставени канапета, безплатен вестник и почистване на обувки, докато за жените – просто пейки.
Кампанията Equality on the metro се радва на голям обществен интерес.
Резултатът, който постига, е промяна в законодателството на Дания. Въвежда се еднакво заплащане за мъжете и жените!
С Equal pay campaign поздравявам всички онези, които смятат, че рекламата е безмислена или рекламите, печелещи награди, не извършват функциите си, заради които са създадени.
С.Апостолова
Много харесах статията за Дания и рекламната кампания за равно заплащане на жените и мъжете. Преди няколко дни България реши да отхвърли идеята на Еврокомисар Вивиан Рединг за въвеждане на квоти за жени и мъже в управителните съвети на публичните компании. България е една от общо 9 страни отхвърлила предложението, а останалите държави-членки на ЕС подкрепят идеята. Интересното е, че у нас има едва 11% жени в управлението на публичните компании и този процент е факт при наличието на почти 52% българки срещу 48% българи. А що се отнася до образованието, което безспорно е водещ критерий при избора на управителни тела жените с висше образование у нас са 23%, а мъжете – малко над 16%. Тази статистика обаче не пречи на българското правителство да смята, че проблеми с кариерното израстване при жените няма. Дали една кампания, подобна на тази в Дания би могла да провокира правитеството да смени позицията си?