САО ПАУЛО каза НЕ на РЕКЛАМИТЕ?

Представете си какво би било, ако рекламите по улиците изчезнат? Просто ги няма.

Без билборди, без винили, без калкани, без ракети, без светещи лога, без citylight-ове, без транспортна реклама, без табели, без неонови надписи, без видео стени, без рекламни плакати и какво ли още не. Само сгради, паркове, чисти улици и никакви, подканващи към морално „самоубийство” реклами. Изглежда нереално и да, прекалено хубаво, за да е истина.

Но от 1ви април, един град вече никога няма да е същият.

Преди                                                                                                       Сега

Континентът е Южна Америка, държавата – Бразилия, градът – Сао Пауло, а времевата разлика между двете снимки е един месец.

Сао Пауло е един от най-големите световни мегаполиси, разположен върху 1523 км/2 площ. Населението на града е 11 милиона жители, почти два пъти повече от цялото население на България. А сега си представете за какво замърсяване става въпрос! И не си говорим само за боклука по улиците, мръсотията във въздуха и реките, ами и за чисто визуалното пренасищане на окото от всякакви брандове и креативните им начини да привлекат точно нашето внимание. И ако си мислите, че и при нас в България това е огромен проблем… еми, тук сме малко по-добре от останалите големи държави. Да не повярва човек.

Терминът, който определя този проблем, е „visual pollution” и е една от причините за създаването на новия закон „Clean City”, въведен от кмета на Сао Пауло – Gilberto Kassabs. По негово мнение, градът се нуждае от цялостни реформи, свързани с обновяването на околната среда. Той решава да започне „пречистването”, което като по чудо стартира от премахването на всякакъв вид външна реклама в града. Представете си само  последствията от това… положителни и отрицателни. Със сигурност, обаче това е голяма крачка за един град с огромен брой население, който е най-динамичният финансов и търговски център в страната.

Писателят Роберто Помпео определя това като: „Рядка победа на обществения интерес над частния, на реда над безредието, на естетиката над грозотата, на чистотата над боклука…”

Една от причините законът да просъществува е и фактът, че по думите на кмета, е трудно в град с 11 милиона жители да се намери подходящ екип, който да прецени коя реклама е легална и коя не, затова премахват всичката такава и то със закон. Ето на това му се вика политика и взимане на решение!

Някои твърдят, че животът в Сао Пауло без реклами ще бъде по-скучен и не толкова „шарен”, докато други се радват, че са открили съществуването на къща, стояла с години скрита зад билборд на тяхната улица.

Докато едни се радват на новосъздадените гледки, други фалират или остават без работа: 20 000 човека вече са на борсата за безработни.
Междувременно, Аугусто Моя – криейтив директор на бразилския клон на рекламна агенция DDB твърди, че тази забрана ще накара агенциите да бъдат по-изобретателни.”Като човек, който работи в творчески отдел, смятам, че има едно хубаво нещо в този закон и то е че сега ще се наложи да използваме по-традиционните методи за рекламиране във външна среда по по-творчески и нестадартен начин. Хората от всички агенции мислят за това как да развиват външната реклама, без да пречат на структурата на града.”

Предвиждаме, че населението на Бразилия, по-специално на Сао Пауло значително ще се увеличи минимум с 1 милион. И причината за това е, че той е единственият град извън комунистически строй, в който можеш да излезеш на улицата и да не се сблъскаш с логата на 4567890 бранда. Даже с нито едно лого.

And I think to myself …..what a wonderful world..

Стела Апостолова
Мариета Койнарска