Наскоро създателят на World Wide Web, Тим Бърнърс-Лий, изрази своето недоволство по отношение на поведенческия таргетинг – „Подобна реклама нарушава правата на потребителите и тя трябва да бъде ограничена. Пощальонът не ми отваря писмата, телефонната компания не ми подслушва разговорите. Но когато използвам интернет, съобщавам много лични сведения за мен самия.”
В много страни този въпрос се повдига от много политици и общественици, коментира се по медиите, но въпреки това онлайн рекламата продължава да се развива в това направление. Това се дължи на по-голямата ефективност на поведенческата от контекстната онлайн реклама. А това говори много.
Според данните на компанията Revenue Science 63% от потребителите реагират на поведенческа реклама, в случая с контекстната – процентите са само 49. Но какво означават тези термини?
Разликата на поведенческата от контекстната е, че рекламата се показва в зависимост от интересите на потребителя, а не в зависимост от съдържанието на посещаваната в момента страница. Т.е. поведенческата реклама се опира на масив от данни за всички посещавани от потребителя страници . Определяйки съдържанието на тези страници се избира съответната реклама или съобщение, които ще бъдат показвани. В историята влизат не само посетените страници, но и въвежданите въпроси в търсачките.
Значи, ако в началото на седмицата активно сте посещавали сайтове посветени на Apple, то в средата на седмицата може да видите реклама на някой дистрибутор/магазин на компанията на напълно неутрален сайт, например за спорт или кино. Сега сигурно разбирате защо този тип рекламиране придобива подобна популярност. Ако някой си е търсил в Google откъде може да си купи лаптоп, то най-вероятно ще забележи ако докато си рови на някой сайт за коли му предложат супер оферта за нов лаптоп.
Този индивидуален подход има неоспоримо преимущество и е логично да е много привлекателен не толкова за гиганска рекламна мрежа като Google, а по-скоро за отделни планьори, маркетьори и уеб дизайнери. Но е факт, че и едните, и другите могат да печелят много повече при този подход.
Така, вече обсъдихме силните страни на поведенческото таргетиране и рекламиране, сега е време да поговорим за недостатъците и проблемите. Първият недостатък е – грешки в таргетирането, когато един компютър се използва от повече от един потребител. Следната ситуация – едно семейство, един компютър. В един момент пред него е жена, в друг мъж. С абсолютно различни интереси и различни сайтове, които разглеждат. Жената – влиза в сайт на женско списание, след нея мъжът сяда зад компютъра и му се показва реклама (за някакъв женски продукт или услуга), която е напълно безполезна, тъй като той никога няма да я забележи.
Вторият проблем е доста по-сериозен – ситуацията с конфиденциалността на данните. Първо, много хора не желаят да се знае какви сайтове посещават (точно това заявяват и някои политици, а и самият Тим Бърнърс-Лий). Второ, ако потребителят постоянно трие своите Cookies в браузъра, поведенческата реклама няма да работи. Това все пак вече е техническа бариера.
Като заключение, ситуацията е много интересна. От една страна поведенческото таргетиране е много переспективна дейност, от друга има очевидни проблеми.
В последно време Европейският съюз активно се интересува от тази технология и какви са средствата за прилагането й. На първо място чиновниците ги интересуват правата на потребителите и дали те не биват нарушавани по този начин.
Така или иначе, докато всички си поставят някакви много важни въпроси, технологията вече се прилага, а и дава желаните резултати. А какво мислят потребителите – и аз това искам да разбера…
Бойко Б. Първанов
Интресно и на пръв поглед е ниша, но не знам защо ми прилича все едно отидеш ня някой пазар като например колхозния във варна и ако питаш първата „продавачка“ какви дънки предлага и ако не ти хареса още на следващата сергия веднага ти изкача продвачката с 3 чифта дънки и ти казва че ще те ги даде по изгодно. Изглежда че върши работа но по скоро един път ще купиш и край.
Е, Todo, не приемай примера с Apple толкова буквално (преполагам, че него имаш предвид). Обяснението е, че ако са ти интересни продукти в една сфера (примерно компютри) и търсиш такива продукти или разглеждаш сайтовe за такива, в някой от следващите дни, дори и да си в сайт, примерно за туризъм, ще ти се появи реклама за компютри, а не за туризъм.
Интересно е какво ще ми излезе, след като в гугъл търся основно разни неща свързани с порно… може би реклама на публичен дом? 😀
Ех, Емо, как да не ти отговоря 🙂
Много правилно си разбрал темата, ако все търсиш порно, след това най-вероятно докато разглеждаш неутрални сайтове (техника, кино…) ще ти изкачат банери с агенции за „ескорт“, сайтове за запознанства с цел секс, а защо не и на секс магазини…а сега кажи, че докато си търсиш някое нормално филмче или сериалче в арената не се появяват точно такива банери 😀
Мамка му точно такива се появяват! 😀
Не разбирам какъв е проблемът някакъв софтуер за подаване на рекламни съобщения да има информация за поведението на човек онлайн.
Цялата идея е да му показва интересна информация и полезни реклами, свързани с неговото поведение, а не такива, които го дразнят и му се натрапват.