Ще си позволя отново да отворя темата за най-добрите и най-лошите реклами, но този път ще е под надслов „Изкуство ли е рекламата?”.
Не си мислете, че не осъзнавам, че е трудно да се твърди подобно нещо при наличието на рекламни блокове пълни с „Леля Мария”, „Д-р Тошков”, „Ще акам в тоалетната на Жорко” и т.н.. Но важно е да знаем, че първото предназначение на рекламата е да бъде увлекателна и забавна. В този ред на мисли съм сигурен, че имате десетки предложения за добри и лоши реклами, но тъй като това вече сме го правили, ще ви помоля да погледнем нещата от друг ъгъл. Има ли рекламата художествена стойност!? Дали една реклама би продавала ако е шедьовър сама по себе си!? Дали обикновените потребители успяват да достигнат до посланието, когато е замаскирано в един увлекателен и стойностен сюжет!?
По тази тема винаги съм обичал да коментирам, та дори да споря, тъй като за много хора нещата, които аз виждам – остават невидими, незначителни и невнушителни, но дали е така, дали не е точно това умението да създадеш реклама, която да продава без самият потребител да си дава сметка за влиянието й върху неговото решение за покупка.
За да не ви затрупвам с клипове ще ви дам два примера – художествено изпипана реклама и меко казано – неизпипана. Фактите са, че и двете продават, но реакциите са различни.
Е, отново да ви попитам – изкуство ли рекламата?
Бойко Б. Първанов
В случая е ясно, че и двете продават – въпроса е „Какво?“
Качеството на рекламата силно зависи от продукта или услугата, която предлага. Да речем, че фирма занимаваща се с лепене на плочки иска да си направи реклама – пуска черно бяла обява във вестник и готово.
Относно изкуството – рекламата е не само изкуство, тя е съвкупност от много неща, но то е неразделна част от нея, ако говорим за качество.
За мен рекламата е като киното – да, изкуство е, но за съжаление рядко има филми, които наистина ти обират точките… повечето са конвейерни бози, които гледаш веднъж и след 10 минути вече не помниш =)
Спорно е наистина, предвид някой дефиниции за изкуство и рекламата може да бъде определена като такова, но въпреки това моята позиция е: Рекламата НЕ Е ИЗКУСТВО.
Каква е основната цен на рекламата? Да активира някакво действие, за създаде нагласа, накратко – да променя мисленето на потребителя. Целта на рекламата е изцяло прагматична – тя трябва да продава. Рекламата се създава за да доведе до определен резултат, във всеки случай, като най-често той е финансов.
Изкуството от своя страна има друга цел, създава се по друг повод. За това, според мен, не можем да обобщим, че рекламата е изкуство. Рекламата ОБАЧЕ ползва произведенията на ИЗКУСТВОТО – музика, фотография, кино, графика и тн. и влиянието му върху психиката на хората.
При всички случаи обаче, заствама зад естетиката в рекламата. Рекламата се прави с цел комуникация, тя влияе на огромен брой хора, бих казала дори и възпитава – създава нагласи, ценности, вкус, мода и тн. Именно за това аз предпочитам естетичните, висококачествени реклами. И апелирам към липсата на цинизъм, ниски страсти, кич и гротеска в рекламата, още повече когато тя е масово комуникирана.
Безсмислен спор. Въпрос на вкус.
Целта на рекламата е да продава.
Ако развеселява, това е само добавена стойност.
Рекламата е приложно изкуство!
Еми чисто изкуствоведски рекламата не се счита за изкуство.
Изкуството съществува само по себе си, ценностите му се съдържат в него самото.Рекламата обещава само положителни неща,тя не може да е нещо мрачно и безнадежно каквото може да бъде доброто изкуство. Рекламата не може да накара света да се съмнява, да е недоверчива. Тя трябва да посочи изход защото изходът е продуктът.Изкуството може да покаже мечтата за щастие,но не издава как тя би могла да се изпълни. Рекламата не трябва да е самоцелна, тя посочва, продава,иначе няма да я има. Изкуството обаче е свой собствен продукт и ако прави реклама, то я прави само на себе си. Но е истина, че рекламата е повлияла много на изкуството както и обратното.